На първа страница - 13 / Front page - 13 / À la une - 13

Едно търсене доведе до съвсем друго (неочаквано) откритие - статия за Грима и Грейс в e-vestnik.bg. Огледалният пост ви предлагам по-долу.

I struck at Tim and down fell Tom - an article about Grima and Grace on e-vestnik.bg. See for yourself the mirror post below.

J'avais cherché quelque chose d'autre, mais c'est finalement ça que j'ai trouvé - un article sur Grima et Grace sur e-vestnik.bg. Veuillez lire le post mirroir ci-dessous.

Училище за кучета по … 25 000 евро

Как кутрето се превръща в професионален водач на слепи хора

Как кутрето се превръща в професионален водач на слепи хора

Нели Томова

4 Януари 2008

Само след месеци голдън ретривърът Грейс ще започне истинска работа като куче-водач
Снимка: авторката

Животът на Грейс и Грима е различен от този на повечето кучета. Вместо да играят безгрижно със стопаните си, те ходят на училище. Вместо да преследват кварталните котки, свикват да живеят с тях. Учат се на дисциплина, концентрация и отговорност, защото след време от техните решения ще зависи животът на един човек. Грейс и Грима се обучават за водачи на слепи граждани, в единственото у нас училище за кучета-водачи към фондация „Очи на четири лапи”.

Когато вратата на училището се отваря, в коридора вместо кучета се появяват няколко лениви котки. От вътрешните помещения се чуват крясъци на папагали. Оказва се, че тази менажерия не е случайна. Животните са там с цел социализация. Кучетата трябва да свикнат с тях, за да не се дразнят или разсейват, ако ги срещнат навън. Тогава те трябва да са напълно концентрирани в работата си, защото бъдещият им стопанин ще разчита най-вече на решенията, които те взимат.

Идеята да се създаде българско училище за кучета-водачи е на Албена Алексиева, учредител и председател на фондация „Очи на четири лапи”. Журналист по професия, Албена е една от 18-те хиляди незрящи хора в България. Губи зрението си на 13-годишна възраст. През 1999 година Албена получава куче-водач от чужбина. „Това ми даде ново самочувствие, ново усещане за свобода, за възможности, разказва тя. Тогава си дадох сметка, че сигурно има много слепи хора в България, които биха искали да живеят и работят с куче водач, но няма да могат да си го позволят, защото като чужденци трябва да си го купят от задгранично училище.” Подобни организации в Европа предоставят кучетата безвъзмездно на слепи граждани от страната, в която са базирани. Ако обаче чужденец иска да вземе куче-водач, трябва да плати за него 25 000 евро – цена, непосилна за българските стандарти. Единственият вариант незрящите у нас да могат да получат куче-водач безплатно е европейският пример да се приложи в България. Такава е и идеята на „Очи на четири лапи”. С помощта на спонсори, доброволци и много желание от фондацията успяват да осъществят целите, които са си поставили. Училището за кучета-водачи вече работи на пълна пара. Има инструктори, достатъчно приемни семейства, доброволци. Пет обучени кучета са предоставени безплатно на новите си стопани - незрящи хора, чиито живот вече се променя. „И това е само началото”, казва Албена.

Грима е от породата лабрадор ретривър
Снимка: авторката

Да превърнеш едно кутре в професионално куче-водач обаче не е лесна задача. Процесът е дълъг, изисква много време и усилия, а и не от всяко куче може да стане водач. Най-подходящите породи са голдън и лабрадор ретривъри, заради уравновесеността, спокойния нрав и адаптивността им. „Адаптивни означава, че за разлика от немската овчарка, която силно се привързва към стопанина или инструктора си, лабрадорът и голдънът лесно преминават от един стопанин към друг, тях това не ги натоварва психически, не страдат по предишния си собственик”, обяснява Мартина Маринова, дипломиран инструктор на кучета-водачи. След като навършат около два месеца, кученцата, подготвяни за водачи, се отглеждат от приемно семейство. Хора, които доброволно се грижат за тях в продължение на една година, а фондацията им осигурява храна и всичко необходимо за гледането на кучето. След този срок кучетата се обучават в рамките на 6-8 месеца в училището и едва след това се предават на бъдещия стопанин.

Първата година, през която кучето е при приемното семейство, е ключова, защото тогава се изгражда целият му характер и поведение. Временните стопани не бива да третират кучето като домашен любимец, трябва да го обичат, но не и да го глезят и да му позволяват своеволия. Защото служебното куче трябва да е изключително дисциплинирано. „Разбира се, че е трудно да спазваш всичките правила, при все че тези влажни очи непрекъснато те гледат”, казва Мартина, но добавя, че никога не си е позволявала да наруши правилата. Самата тя първоначално е била доброволец, приемно семейство на голдън ретривъра Амбра, първото куче, което влиза в програмата. От фондацията забелязват, че е ентусиазирана от идеята и я изпращат на обучение в Москва, където Мартина завършва курсове за инструктори. Връща се в София, за да превърне обучението на кучета-водачи в своя професия.

Мартина тренира с Грейс на полигона на училището.
Снимка: авторката

Освен Мартина в училището има още двама инструктори, с които кучетата преминават различните периоди на обучение. Още докато са в приемните семейства, бъдещите водачи имат общ курс по послушание. Инструкторът по послушание води цяла група от млади кучета из града, возят се на трамваи, на метро, на влак, срещат се с всички ситуации, в които впоследствие ще трябва да работят.

Същинският курс отнема между 6 и 8 месеца, а системите на обучение са две – руска и западна. При първата кучетата се учат да запомнят определени маршрути, тоест - да водят по памет. „Кучето знае маршрута до поликлиниката, до банката, до аптеката. Излизайки от вкъщи стопанинът му казва само крайната цел, „поликлиника” или „магазин”, и кучето води по памет, съблюдавайки и избягвайки всички препятствия по пътя, обяснява Мартина. Имаме ориентири, които се слагат на възлови места, на кръстовища, за да може човекът наистина да се ориентира къде се намира по своя маршрут.”
При западната методика кучето води по команди, казва му се дали да върви наляво, надясно, къде трябва да се завие, а то отново следи и заобикаля всички препятствия по пътя си. „При командната система кучето не знае къде отива, затова човекът трябва да е много наясно със ситуацията и много точно да се ориентира сам”, казва Мартина.

В последния етап кучето и бъдещият стопанин се обучават заедно в рамките на две седмици. През първата се работи в училището, където човекът и кучето свикват един с друг, овладяват основните принципи на работа. През втората седмица курсът продължава на мястото, където живее стопанинът. Там с помощта на инструктора се изработват първите маршрути, по които кучето и стопанинът ще се движат.

Първата немска овчарка, която се обучава в училището, се опознава с други видове…
Снимка: авторката

Дори и след като незрящият човек получи кучето обаче, от фондацията продължават да осъществяват контрол. „Ние си запазваме собствеността над кучето де юре, а слепият човек е негов пожизнен ползвател, обяснява Албена Алексиева. Това е необходимо, за да можем да си запазим юридическия контрол над грижите за кучето, над това дали то се използва по предназначение. Има хора, които просто превръщат кучетата си в домашни любимци, не ги използват по предназначение, което означава, че те ощетяват някой друг, който би ползвал това куче.” В България обаче засега няма такива случаи. А хората, сдобили се с куче-водач, наистина оценяват това, което им се дава.

Мартина и Грима по време на тренировка
Снимка: авторката

Мартина си спомня сълзите в очите на жена от Харманли, която през 2005 г. получава първото обучено тук куче, Амбра. По това време жената е на 35 години, загубила зрението си пет години по-рано. „Пет години живее в абсолютен мрак, затворена вкъщи, зависеща изцяло от сина си тийнейджър и от безкрайно ангажирания си с работа съпруг, да я изведат на разходка, да подиша въздух. Тя е един динамичен, общителен човек и изведнъж тази рязка промяна просто я беше смачкала и затворила в себе си”, разказва Мартина. Затова, когато разбира, че ще получи куче, щастието й е огромно. При предаването на кучето заедно с Мартина тренират, разработват маршрути, обикалят улиците на Харманли, по които жената някога се е движела свободно. „Беше през декември - студено, мрачно, всеки се свил, иска да се прибере вкъщи, тя седи, обърнала лице към небето, дъждът я вали и тя казва: „Господи, аз от пет години не съм усещала това, от пет години не съм тичала”, спомня си Мартина. С Амбра животът на жената значително се променя. Според Мартина това е и отплатата за труда и грижите на всички, благодарение на които обикновеното куче се превръща във водач и спътник на човека.

Good dogs, bad labs

Приеха в болница пиян лабрадор
Тригодишното ловджийско куче на австрийски ловец е прието във ветеринарна клиника в град Бад Гойзерн с 1,6 промила алкохол в кръвта, предаде АФП.
Лабрадорът Динго бил отведен от стопанина си в клиниката, защото кучето страдало от стомашни газове и разстройство.
Докато го преслушвал, лекарят констатирал, че то смърди на алкохол. Направеният кръвен тест потвърдил очевидното – кучето било мъртвопияно с 1,6 промила алкохол.
Случаят обаче бил доста банален – кучето изяло 0,5 кг тесто за хляб, докато втасвало в кухнята на стопанина му.
Ветеринарният лекар заявил, че при поглъщане на тесто в процес на ферментация се получава алкохол, и предписал на „пациента“ здрав сън за дезинтоксикация.
„Недобронамерени хора твърдят, че ловците често били пияници, но при мен пияница се оказа кучето ми“, заявил с чувство за хумор стопанинът на Динго.

Booze: That Drunk Is Dog!
Dog hospitalised for being over the limit
VIENNA (AFP) - A dog was admitted to a veterinary clinic in at the weekend, barely able to stand on his own four paws and reeking "like a beer hall," a newspaper reported on Monday.
Dingo, a three-year-old labrador weighing 40 kilogrammes (88 pounds), was a pitiful sight when his owner, a hunter, brought him in to the surgery in the Salzkammergut region, the Oberoesterreichische Nachrichten quoted vet Karl Hofbauer as saying.
"The dog had dreadful wind and diarrhea, and was vomiting a lot," Hofbauer said.
"When I got him up on the table, it smelt like a distillery."
Tests indicated that the dog had a blood alcohol content of 1.6 milligrams per 100 millilitres. But that was not the result of Dingo having one drink too many, the owner insisted. The hungry pooch had stolen and secretly devoured half a kilogramme of fresh yeast dough from the kitchen. Alcohol had formed inside his stomach as a result of the fermentation process, leaving poor old Dingo stone drunk.
"Nasty-minded people said that we hunters are often drunk. With me, it's my dog," joked the owner.

Chien autrichien ivre mort
Un labrador hospitalisé avec 1,6 g d'alcool dans le sang
VIENNE (AFP) - Un jeune labrador de 3 ans, chien d'un chasseur de la région du Salzkammergut dans le nord de l'Autriche, a été hospitalisé à la clinique vétérinaire de Bad Goisern avec 1,6 g d'alcool dans le sang, a rapporté lundi le quotidien OÖ-Nachrichten sur son site internet.
Dingo, qui pèse 40 kilos, avait été conduit par son maître dans la clinique vendredi car il souffrait d'aérophagie et de diarrhées. "Lorsque j'ai placé le chien sur ma table d'auscultation ça sentait comme dans une distillerie d'alcool", a indiqué le vétérinaire Karl Hofbauer au journal.
Suite à l'analyse d'un échantillon sanguin de l'animal, le verdict était sans appel: Dingo présentait un taux d'alcoolémie de 1,6 g.
Après enquête il s'est avéré que le chien de chasse avait subtilisé 500 grammes de pâte à pain en fermentation dans la cuisine familiale de son maître. "La digestion d'une pâte en fermentation produit de l'alcool", a expliqué le vétérinaire qui a prescrit un bon sommeil de désintoxication.
"Les gens malintentionnés disent ici que les chasseurs sont souvent saouls, et bien chez moi c'est le chien", a souligné avec humour le propriétaire de Dingo.

Лабрадорката Кони слага прането в пералнята и полива цветята
Женският лабрадор Кони е куче, каквото всяка домакиня би искала да има в дома си. Тя слага прането в пералната, полива цветята и разтребва вкъщи.
Стопанката на Кони Хейзъл Картър, бивш дресьор на кучета, я е научила
да й помага в къщи, след като се разболяла от артрит. Така Кони слага
прането в пералната машина, докато Хейзъл сипва праха за пране, отива
в магазина да вземе покупките, поръчани от Хейзъл по телефона и събира нещата, разхвърляни из къщата. /Фонет
p.s. в последсвие стана ясно, че Кони не е лабрадор, а Нюфаундленд

Landing a Newfound Helper
Hazel Carter's home help tidies the house, does the washing and brings home the shopping. And the only payment she requires is a nice big bowl of dog food at dinner time. No wonder Connie the Newfoundland is her owner's best friend. When Mrs Carter was struck down with crippling arthritis in her back, she found herself unable to perform simple household tasks. But she used her skills as an animal behaviourist to teach Connie how to do the work instead. The two-year-old animal picks out items of dirty clothing from the laundry basket and places them inside the washing machine. Once it is full, she places a detergent ball on top of the clothes before reaching up and turning on the machine with her paw. When the washing cycle is over, Connie squeezes her head through the door of the frame and transfers the clean clothes to the tumble dryer. Mrs Carter, 68, could leave the dog to complete the entire task unsupervised - if only Connie understood that dark colours must not be washed with whites. "My arthritis is slowly improving these days," said Mrs Carter, from Uckfield, East Sussex. "But there was a point where I was almost bedridden and every movement was painful - so to have Connie there to pick things up and pass them to me was a lifesaver." When Mrs Carter is short of essentials, she phones up the local shop with her requirements and sends Connie along to pick them up. And the dog's tidying skills rival that of a professional cleaner. When Mrs Carter leaves anything lying around the house, Connie knows exactly where it came from and return it to its rightful home. "She really loves helping out,' she said. 'Her tail is always wagging and she just does some of the jobs automatically now. "She fetches her own dog bowl at dinner time, making sure to put it back afterwards. She picks up items like pens and knives that I drop on the floor. "Connie can do a lot - she can even unties my shoelaces for me if I ask her. She is a brilliant help around the home - and really enjoys it too. She is a big dog - but she is so gentle. "At one stage all I could do was lie in bed and Connie would bring me a toy from her toy box for me to throw from my prostrate position. She quickly learnt that to have a game she must first bring her toy to me, a very valuable lesson. "My idea was to keep her occupied and mentally stimulated while helping me at the same time." Mrs Carter teaches Connie by giving her treats for tasks that are performed well and is keen to encourage other dog owners to train their pets to help out. She recently spoke at a conference on animal behaviour and Connie has been successful at three obedience contests. "I like to try to inspire people who are traumatised with injury that they too can do this," added Mrs Carter. "Even just a little bit of help goes a long way."

source

Round-up

Руми, Лили и Вера отпразнуваха новата 2008 г. в най-черната прекрасна компания. Други бяха заснети като идиоти.

While Rumi, Lilly and Vera celebrated the new 2008 in a jolly black crowd, other people were acting like idiots.

Roumi, Lillie et Vera ont fêté le Nouvel An en noire et belle compagnie. D’autres personnes ont été prises pour des idiots.

Saturday Dogs

Dear Santa,

We hope you'll bring stuff for good dogs (and other animals)! We would appreciate a few parcels under the Christmas tree. It doesn't matter what's in 'em, as long as it's edible.

Glo.